Яна и Пламен

Яна и Пламен се запознават на купон, когато са в 9-ти клас на софийската английска гимназия. Учат в съседни класове и двамата си имат гаджета по това време. Дълго време са само приятели. Но от тези най-близките приятели, които се виждат всеки ден, говорят си по един час по телефона и си споделят всичко. 

‘Около месец след запознанството ни, Пламен се раздели с приятелката си, а аз продължавах да имам връзка и Пламен не преминаваше границата на приятелството ни. Малко след като аз се разделих с приятеля си, Пламен ми призна за чувствата си. Оженихме се едва на 21 години.

Пламен ме спечели със своята доброта, с грижовността си, отговорността и силата на характера си. По време на нашето приятелство имах възможност да го опозная като човек, да го видя в различни ситуации. Пламен е човек, на когото винаги мога да разчитам. Ценя най-много човечността му, но също така предаността му, решителността, устремеността, с която следва целите и мечтите си. Той ме научи да се боря. В моменти, в които съм проявявала слабост и колебание, той е заставал до мен и ме е подкрепял, вдъхвайки ми увереност и кураж.

С Пламен пораснахме заедно. Минали сме през много изпитания и съм безкрайно благодарна, че никога в момент на трудност не съм била сама. С него сме доста различни, имаме различни хобита и интереси и разговорите ни винаги са интересни, защото всеки от нас има какво да сподели и съответно да научи за страстта и емоциите на другия.

Преди години дъщеря ни получи тежка фрактура на бедрото. Бяхме в провинцията и се налагаше да я транспортираме 380 км до София, което криеше риск за живота й, с оглед тежката контузия и едва тригодишната й възраст. Но само в София можеше да получи адекватна лекарска помощ и кракът й да бъде спасен. 
Бях скована от ужас. Тогава Пламен взе решението. Каза ми твърдо и уверено: “Тръгваме”. Аз го попитах “Ами ако…” Той ме прекъсна рязко: “Нищо няма да се случи! Всичко ще бъде наред! Обещавам ти! Хайде, да тръгваме да спасим крачето на детето”. Така и стана. Успешно транспортирахме Дари, тя претърпя две операции и в момента е една прекрасна, млада девойка. 

Имаме две деца. Дари е на 14 години, а Алекс е на 9. Децата ни помогнаха да узреем и да се научим, че най-ценното в живота на всеки от нас е не какво има, а кого има в живота си. 
Станахме родители непосредствено след като сключихме брак и се озовахме в ситуацията: “Деца дете гледат”. 
Децата ни научиха, че родителството е не само обща отговорност, но и благословия, споделено щастие и радост. Имаме радостта да отглеждаме доста будни, своенравни и палави деца и нямаме един ден с един еднакъв. Но сме щастливи и благодарни! С децата ни, животът придоби друг смисъл, пълнота и стойност.

Най-голямото предизвикателство, пред което всяка една двойка е изправена, според мен, е да съумее да съхрани любовта, уважението и доверието, улисани в битови грижи, тревоги и ангажименти. Макар и много различни, ние непрестанно търсим път един към друг, а когато сме изправени пред трудност или проблем – винаги заставаме един до друг. Така е и в професионален, така е и в личен план. Работим заедно и отглеждаме децата си заедно. И винаги сме от един отбор!

С радост мога да споделя, че дори след близо 15 години брак, ние все още сме съхранили нежността и страстта помежду си. И до ден днешен се обръщаме един към друг с “мило”, държим се за ръце и се целуваме всеки пък, когато се видим или се разделяме. Малките прояви на нежност, а не гръмките думи и велики дела, съхраняват топлината и силата на чувствата.

Необвързаните, които искат да създадат семейство, бих посъветвала да са искрени пред себе си и да осъзнават желанието си да създадат семейство. Да са готови да положат нужните усилия, да са готови да обичат безусловно, да са готови и на компромиси. Да са истински, открити и отдадени на човека до тях и да се борят за любовта си.

Обвързаните, които искат да съхранят любовта в отношенията си, бих посъветвала да обичат първо себе си и след това партньора си. Само и единствено, когато обичаме и уважаваме себе си, можем да получим любов и уважение от някой друг!
Да търсят в него/нея всички положителни качества, които някога са спечелили сърцето им. Да са честни, да говорят, да споделят чувства, емоции, дори обиди. Да са приятели, любими, най-близки на света. Любовта е възможна само, когато отворим сърцето и душата си и се разкрием напълно пред партньора си.’ 
Яна Данаилова, Health & Nutrition Consultant @ Chandra, 
https://m.facebook.com/chandranutrition/