Соня и Станислав

‘Със Станислав се запознахме през лятото на 2012-та. Наша обща позната отдавна ми говореше за него и настояваше да ни запознае, но аз все се дърпах. Тогава бях в 7-годишна връзка и изобщо не ми беше до излизане с други мъже. Освен това, няма да крия, че я бях помолила за снимка и от там не ме гледаше идеала ми за мъж. 

Въпреки това, след много увещания склоних. 
Влязох в пиано бара, звучеше песен на Стинг. Когато започнахме да си говорим, усетихме толкова силна химия, че и двамата забравихме, че наоколо има хора, музика, танци… Не разбрахме и кога приятелите ни си тръгнаха – пиехме ром с кола и си бяхме само двамата. Говорихме за всичко, имахме толкова допирни точки и еднакви възприятия за живота – аз започвах, той довършваше, докато неусетно бяха изминали 7 часа и тактично ни помолиха да си тръгнем. 

Той ме изпрати до вкъщи и после 2 дни нищо… нито обаждане, нито смс – полудявах. Докато не дойде понеделник и не получих огромен букет в офиса с бележка „Вечеря?” 
Вечерята протече по сходен начин и аз вече знаех… 

Два месеца след като се запознахме започнахме да живеем заедно. Оженихме се след една година.
Никога не съм вярвала в клишето „като го видиш, ще го познаеш”, но при мен стана точно така – още на първата вечеря и много преди първата целувка, аз вече знаех, че това е човека.

Благодарна съм, че всеки ден се събуждам обичана, че всяка минута получавам подкрепа и че всяка секунда се чувствам защитена и в безопасност. Тази връзка ме направи много по-зряла и отговорна, научи ме да мисля за двама, да си лягам рано и да не си хвърлям дрехите на топка в гардероба. 

Почувствах се истински щастлива, че имам този човек до себе си, когато разбрахме, че чакаме дете. Отношенията ни с появата на сина ни се лутат в двете крайности – на спокойствието и лудостта. И двете, обаче, са лице на една и съща монета – тази на щастието.

Най-големите предизвикателства, които донякъде преодоляхме, но все още преодоляваме, са свързани с факта, че се намерихме, когато и двамата бяхме преминали 30-те – бяхме с утвърдени характери, свикнали да живеят сами и трудно допускащи някого във вътрешния си свят. Минахме през много експлозии и взривове. И двамата се променихме в името на връзката – това е нашата тайна.

Показваме любовта си един към друг като си правим дребни изненади – лепим си бележки с любовни или смешни послания (понякога вицове) по колите или си ги крием по джобовете. През деня, по някое време, като ми стане криво или напечено, бъркам в джоба и чета нещо мило – оправя ми настроението на момента.

Необвързаните, които искат да създадат семейство, бих посъветвала да не правят компромиси със себе си и с критериите си.

Обвързаните, които искат да съхранят любовта в отношенията си, бих призовала първо да си изяснят дали това наистина е човека за тях. Без да правят компромиси, без да свалят летвата, без да слушат околните, без да мислят на колко години са и как няма да има време за деца. Ако след всичко това сърцето им казва „да”, да се борят за връзката със зъби и нокти.’ Соня Трифонова