
Пламен и Глория
Пламен и Глория са съученици от езиковата гимназия във Враца. Той й „хвърля око“ още на олимпиада по химия, но остават само приятели. Съдбата ги среща отново, когато и двамата вече живеят в София. Оттогава са заедно вече 17 години. Имат сключен брак и един син.
‘Глория ме спечели със своята нежност. Винаги съм имал тежък и буен нрав, а тя някакси успяваше да ме укроти, да ме успокои и да ме приласкае. Да извади най-добрите ми черти на показ. А аз имах нужда точно от това.
Ние сме доста различни като характери, интереси и темперамент. И въпреки че понякога това създава проблеми, по-ценното е, че ни дава възможност взаимно да се допълваме и да се учим един от друг.
„Вълшебните моменти“ са хиляди и се случват почти всеки ден, когато сме заедно. Може да е нещо дребно – докосване, поглед, прегръдка – но ме изпълва с благодат. Зарежда ме и ме кара да се чувствам истински.
Няма по-сладко чувство от това да се чувстваш обичан – и да обичаш.
Имаме син, който вече е тийнейджър. Децата наистина променят всичко. Когато го погледна, виждам нея – не само във физическите му черти, но и в още куп „невидими“ за другите неща…
Предизвикателства не липсват. Семейният живот не е асфалтиран път, а е по-скоро като горска пътека – има много неравности и трябва постоянно да внимаваш къде стъпваш, за да не се препънеш.
Но дори и да се препънеш – хубаво е когато има кой да ти подаде ръка и да ти помогне да се изправиш и да продължиш напред.
Не знам дали е точно „тайна“, ние успяхме да опровергаем клишето, че в първите години на брака хората са най-влюбени и после постепенно изстиват един към друг. Без преувеличение мога да заявя, че при нас е точно обратното.
Преживяното през всичките тези години заедно – и доброто, и лошото – ни сближава още повече. И любовта ни е по-зряла, по-осъзната и по-истинска.
Бих посъветвал необвързаните, които търсят своята сродна душа, да не вярват в клишета. От най-ранно детство ни „промиват мозъка“ с напарфюмирани и захаросани представи за това какъв трябва да бъде човека, с когото да изживеем живота си. Повечето проблеми в личностните взаимоотношения се дължат на тези фалшиви и идеализирани представи – за „половинката“.
Ако приемем, че хората са просто хора, че имат своите грешки и слабости – както и ние самите ги имаме – че никой не е съвършен, тогава нещата са прости и лесни.
Да се обичаме значи преди всичко да можем да си прощаваме и да се приемаме такива, каквито сме.
Обвързаните, които искат да съхранят любовта в отношенията си, бих посъветвал да надскочат егото си. Отне ми години – и много грешки и болка – за да достигна до „прозрението“, че в живота най-голямата благодат е да служиш на другите, а не на егото си.
Същото е и в любовта. Ако се стремиш да зарадваш другия, да му угодиш, да го поглезиш… това се връща и към теб. И обикновено се връща утроено.
Любовта НЕ е състояние. Любовта е действие. Ежедневно действие. Поредица от „малки“ неща, които правиш за другия.
Любовта е и път. Трънлив, неравен, лъкатушещ път… Но път със Сърце.’ Пламен Петров
Каква е твоята любовна история?
Искаш ли да ни я разкажеш?
Или да я създадеш?
Свържи се с нас!
Прочети още