Милена и Явор

Милена и Явор се запознават преди 15 години на работното си място. Тогава тя има дългогодишна връзка, която не върви. В Явор намира истински приятел и започва да му споделя лични неща. 4 години по-късно установява, че именно той е мъжът на живота й.

‘От момента, в който се влюбихме, той не ме пускаше да се върна у дома да преспя – веднага се пренесох при него и заживяхме заедно. Преди това изненадващо ме запозна с родителите си – заведе ме на вилата си, и те бяха там. По-малко от година след началото на връзката ни, направихме сватба.

И двамата знаехме, че правим семейство. Представяхме си живота по един и същи начин, имахме еднакви мечти, гледахме в една посока. Това за мен е най-важно за една връзка.

Избрах да споделя живота си с Явор, защото е много благ човек, опитва се да щади другите. Освен това Явор беше най-„зрелият“ мъж, който бях срещала дотогава – мислещ, планиращ, уверен в себе си, категоричен. Това много ми харесва и до днес. Каже ли нещо, край. Самата аз съм такава и, както казва майка ми, си намерих майстора.

Връзката ни осмисля живота ми. Възпитана съм така, че семейството е в основата на всичко. Моите родители са много сплотени, много се обичат и държат един на друг и до днес. Приятелите ми знаят, че от малка искам голямо семейство – пълна къща, с поне 3 деца и куче. Въобще, обичаме хората, имаме много приятели. Благодарна съм на Явор, че е до мен, че ме подкрепя в трудните моменти. Благодарна съм му, че е искрен и ми е коректив, това е изключително важно за мен.

Имаме едно дете и искаме още – малките човечета са нещо прекрасно! Детето промени повече мен, отколкото него. Станах по-зряла, по-уравновесена, по-отговорна… дори по-страхлива. Той си беше такъв, какъвто е и сега – много естествено му дойде бащинството, някак беше готов за този момент. Аз пък много исках да стана майка, но не очаквах толкова разтърсваща трансформация у себе си.

Като всяко семейство, и ние си имаме своите трудни моменти. Спорим, караме се понякога, дори се разделихме за известно време, по мое настояване. Необходими ми бяха 9 месеца, за да преосмисля живота си. Може би именно след тази раздяла си дадох сметка, че семейството е преди всичко и нищо друго няма такова значение. И че човек трябва да пази онова, което е съградил с годините; да го надгражда. Вече се съобразявам повече, мисля по-дълго преди да говоря и по-често отстъпвам.

Бих посъветвала двойките, които искат да съхранят любовта в отношенията си, да не гледат на компромисите във връзката като саможертва, а като стъпка напред към преодоляване на предизвикателствата и различията. Няма как да бъдем еднакви, не би било интересно. Точно това е хубавото – че има какво да откриваш в другия човек, че има какво да научиш, какво да промениш дори. Важно е също в моменти на колебание да си припомняме защо сме избрали точно този човек, какво сме харесали в него.

За мен любовта е всичко. Тя е смисълът на живота.’ Милена Атанасова