Гери и Митко

Гери и Митко се запознават в София преди 22 години, покрай служебни ангажименти. В продължение на една година работят заедно по общи проекти и постепенно отношенията им прерастват във връзка. След година решават да се оженят. Митко израства в корпорацията, в която работи, и се местят да живеят в Женева. След това се установяват в Лондон.

‘Преди да срещна Митко, живеех сама в продължение на 10 години и не бях готова съвсем да се откажа от свободата си. Затова наехме общ апартамент, където да опитаме да живеем заедно, като аз запазих и моя за всеки случай.
Не исках той да се нанесе при мен, защото предишните ми опити да живея с мъж приключваха около 3-тия месец и понякога доста драматично, като изхвърляне на багажа през терасата 🙂

Защо избра да споделиш живота си точно с този мъж? С какво те спечели?
Когато започна връзката ни бях на 30 години и вече търсех по-спокойни и по-здравословни отношения. При нас с Митко я нямаше тази буря на влюбването от пръв поглед, когато всичко друго изчезва и си заслепен. Нашето влюбване беше спокойно, мирно и осъзнато. Поне от моя страна беше така. И въпреки че той имаше сериозна връзка, когато се запознахме, която впоследствие реши да прекрати, отношенията ни бяха спокойни.

Аз имах списък с критерии, които бързо започнах да отмятам. Митко ме привлече с външния си вид, с успеха си и с това, че имахме много за какво да си говорим. И още имаме много за какво да си говорим.
В началото на съвместното ни съжителство той готвеше и аз постепенно започнах да правя повече от сандвич. След една година се оказах бременна, без да съм планирала. Когато разбрах, се скъсах да рева, а той се скъса да черпи 🙂

Една вечер седяхме вкъщи на вечеря и той каза: ‘Сега, понеже си бременна, трябва да се оженим. Предлагам ти да се заемеш с организирането на сватбата, а аз с ремонта на апартамента, за да можем да се пренесем там с бебето.’
Това беше предложението за брак 🙂 Аз бях съгласна с този бизнес подход и се заехме със задачите.

Една година след като родих, на нашата годишнина от сватбата, бяхме на вечеря в едно сепаре в хубав ресторант. И се появи сервитьора с огромен букет с над 130 рози. В този момент Митко дойде до мен, коленичи, отвори кутийка и ме пита дали ще се омъжа за него. Та отметнахме и традиционното предложение 🙂

Какво цениш най-много у него? Какво учиш от него?
Уча от него как да овладявам нрава си и как да бъда по-добра майка, защото той проявява много по-голямо търпение към децата от мен.
Също така той ми е пример как да се справям с различни ситуации и хора с различен начин на мислене. Това разбиране и търпение към другите ми е много трудно да овладея 🙂
От Митко се уча и как да бъда домошар. Аз съм човек на купона и постоянно искам да съм някъде, нещо да се случва. А той е по-улегналия и по-уседналия, въпреки че е с две години по-малък от мен. Той ме накара да изградя семейната атмосфера, като например и четиримата да сядаме заедно на вечеря.

Моля те сподели конкретен момент, в който се почувства истински щастлива и си помисли, че си благословена, че имаш този човек до себе си.
Наскоро бях на много строг хранителен режим и не можех да ям почти нищо. И за да не ям само ориз, месо и яйца, Митко беше намерил много рецепти в интернет, които отговарят на моята диета. И започна всяка сутрин да ме изненадва с различна закуска.

Благодарна съм му и, че ми сменя накрайника на четката за зъби. Без да ме пита, аз просто забелязвам, че се е погрижил. Той ми зарежда телефона и четката за зъби. Ей така, без да каже нищо, вече е свикнал, че аз забравям да си ги зареждам, и като мине покрай тях и види, че имат нужда от зареждане, ги слага на зарядното. Това са дребни неща, които показват обич и загриженост и създават топлина.

Вие имате син и дъщеря, как промениха те отношенията помежду ви?
Появата на сина ни ни се отрази по-силно, защото бяхме родители за първи път. Освен това имах проблемна бременност и 5 месеца бях на легло. Това изнерви всички. Родих преждевременно. И синът ни до 4-годишна възраст ставаше по 20 и няколко пъти на нощ. Което означаваше липса на сън много продължителен период от време. Това още повече ни изнерви и започнахме да се обвиняваме един друг за липсата на сън. Тази криза продължи известно време, докато и двамата се осъзнахме и си казахме: ‘Това не сме ние. Не можем да продължаваме така.’ Седнахме да поговорим и да видим как да разрешим проблема.

Това е много хубаво при нас, че когато имаме предизвикателство, сядаме и говорим. Споделяме си кой как се чувства. И на това ме научи Митко. Той ме пита как се чувствам, чува ме и споделя как се чувства той. И търсим решение, което е добро и за двамата. Така стана и след появата на сина ни и дългото безсъние – имахме няколко сериозни разговора, установихме, че не искаме тази криза да бъда края на връзката ни и трябва да я преодолеем. Намерихме решение – наехме жена, която да ни помага, и се преместихме в нов апартамент. Върнахме си спокойствието и всъщност преодоляването на тази криза ни направи още по-здраво семейство. С дъщеря ни вече знаехме какво ни очаква и бяхме подготвили помощ предварително.

Вече разбрахме той как изразява любовта си към теб, а ти как му показваш, че го обичаш?
Давам си сметка, че аз си мисля, че той знае колко много го обичам, което сигурно не е така. И трябва да изразявам повече любовта си с думи, не само когато има конкретен повод. Мога да взема пример от дъщеря ни. Както си седя, тя идва отзад, прегръща ме и казва ‘Мамо, много те обичам!’.

Какъв съвет би дал/а на необвързаните, които искат да създадат семейство?
Да не бързат и да не правят големи комромиси с основните неща, които искат. Защото влюбването изчезва и остава обичта и привързаността. И е нужно много търпение, когато живееш с друг човек. Защото винаги ще има неща, които те дразнят у другия. И ако те са малки, е ОК, но ако са по-големи, ще има и по-големи проблеми.

Какъв съвет би дал/а на обвързаните, които искат да съхранят любовта в отношенията си?
Да говорят повече с партньора си и да казват как се чувстват. Особено жените. Защото мъжете не могат да четат мисли и имат нужда да им отговаряме честно, когато ни питат ‘Какво ти е?’. Вместо ‘Нищо ми няма’, да си казваме какво искаме, защото мъжете, в повечето случаи, нямат идея.

Гери Вълова, Лондон, CEO @ Youbee, https://youbee.io