Диана и Холгер

Диана и Холгер се запознават във филмовия клуб на студентската организация в Мюнхен преди 19 години. Имат син на 9 и дъщеря на 6 г.

‘Холгер ми разказа, че се е заинтригувал от мен, когато кандидатствах за ръководството на студентската организация в общежитието, в което живеехме. Харесало му представянето ми, разбрал, че членувам в студентския филм клуб и той решил да се запише. След това той стана председател на клуба, а аз отговарях за финансите.

Още тогава ми направи впечатление, че се справя много добре с техниката, беше пълен с енергия и ентусиазъм. Имаше идеи как да подобрим качестваото на излъчване на филмите. Обучаваше другите и много добре ръководеше клуба. Бяхме отличен екип и лека-полека се сприятелихме.

По-късно видяхме обява за курс по салса и решихме да се запишем заедно, въпреки че не бяхме двойка. Преди първия урок му казах на шега ‘Ела да ме вземеш с букет цветя’. 
И той наистина дойде с огромен разкошен букет. Бях шашната. Тогава си помислих, че може би иска нещо повече от приятелство.

След 3 години се оженихме.

Защо избрах да се оженя за Холгер ли … Впечатли ме първо с външния си вид. Беше висок, слаб, рус и се отличаваше от другите студенти по начина си на обличане. Обличаше се малко по-официално, по-изискано, често носеше риза, което не беше обичайно за студентите. Също с огромния букет цветя ми показа класа и щедрост. После установихме, че споделяме много общи интереси и вкусове. Освен филм клуба и салсата, и двамата караме ски, играем тенис, много обичаме да ядем риба, интересуваме се от готвене.

На една от първите ни срещи той ме покани у тях и готви за мен. Интересното беше, че ме попита предварително какво обичам и аз му казах, че ям почти всичко, само не обичам люто. Беше ми сготвил много вкусна азиатска вечеря, която беше много люта. Дълго разказвахме тази история .

Имаме и сходни желания за прекарване на свободното време. И двамата обичаме да опитваме нови неща. И двамата искахме да имаме 2 деца, още преди да се оженим. Той ми помагаше, когато имах идеи, които не можех да реализирам сама и ги реализирахме заедно. Дадох си сметка, че всъщност всичко ми харесва в него.

Много е важно за мен, че споделяме и общи ценности. И двамата имаме силно развито чувство за дълг към семейството и един към друг. Верни сме си. Имаме си доверие. Не само по отношение на други жени и мъже, а и във финансово отношение. Знам, че той няма да даде пари за нещо, за което аз не бих се съгласила. И обратното – аз също не бих го направила.

Имаме и сходни семейни съдби – неговите родители са разведени, както и моите. И двамата имаме по една по-малка сестра.

Имаме сходни ценности и по отношение възпитанието на децата – самостоятелност, дисциплина, малко телевизия и компютърни игри. И двамата вярваме, че училището е много важно.

Холгер е ИТ инженер и от него научих много неща, свързани с техниката и компютрите. Той ме държи свързана с развитието на технологиите. Той отговаря вкъщи и за медицинските въпроси, защото баща му е лекар. Аз отговарям за по-творческите неща и за социалните контакти. Допълваме се много добре.

Благодарна съм, че имаме прекрасно семейство с 2 чудесни деца. Благодарна съм му, че е много отговорен и ми дава чувство за сигурност. Това ми е много важно. Знам, че мога да разчитам на него. Благодарна съм му също, че ми има доверие и ми дава достатъчно свобода да правя каквото искам.

Често се чувствам щастлива, че имам този мъж до себе си. Особено когато се чувствам безпомощна и той идва и намира много лесно и добро решение на ситуацията. 
Например тази сутрин се събудих схваната и не можех да стана от леглото. Той още спеше и аз го събудих, защото имах нужда от помощ и не знаех какво да правя. Започна да ми прави масаж, обсъдихме различни идеи какво може да ми помогне, дори ми повдигна духа като се шегуваше. Измисли да сипе гореща вода в пластмасово шише и да ме затопли. Всички тези мерки ми помогнаха, успях да стана от леглото без да викаме лекар. Като цяло много ми помага и много ме насърчава. 

Децата ни промениха коренно, не толкова отношенията ни с Холгер, колкото начина ни на живот. Изцяло се отдадохме на децата, подчинихме ежедневието си на тях. И не само, когато се родиха, ами все още е така. Спряхме да излизаме, спряхме хобита, които не са свързани със семейството, като танци и спорт. Това стана естествено и постепенно, без да го обсъждаме специално.

Ежедневието ни е много напрегнато. Холгер работи много часове, прибира се вечер много изморен. Аз, освен, че работя на непълен работен ден, се грижа и за всичко свързано с децата, за социалните ни контакти, активна съм и в детската градина и в училището. Това са много задължения, които трябва да се впишат в един ден. И често деня не ми стига. Това е най-голямото ни предизвикателство – да свършим всичко, което искаме, и да ни остане малко време за почивка и лични забавления. Изисква се много координация. 

Холгер приема, че аз му давам датите и часовете за всичките ни ангажименти, дните, в които трябва да се прибере по-рано от работа и т.н. Понякога му идва в повече, но вижда, че е важно за мен и е добре за семейството и го приема. Сами си правим ежедневието напрегнато, това го съзнавам, но така го искаме.

Друго предизвикателство, което имаме, е разликата във възпитанието ни и това, че сме израснали в различни култури – аз в България, а той в Германия. Това го открихме доста късно, когато се появиха децата. Например, аз държа да работя, а неговата майка не е работила, както впрочем и повечето майки в Германия не работят. И затова той не познава проблема с координирането на ежедневните задачи. 

Друга разлика между нас е, че в България свободното време и забавленията са приоритет. Докато в Германия само ако остане време след като се свърши работата, може да се забавляваш. И като не остане време, не се излиза и няма забавления. Аз като му кажа, че имам нужда от забавления, той ми отговаря, че това не е жизнена необходимост. Не може да ме разбере. 
И на него му се отразява добре като насила го измъкна от ежедневието, разбира се, но не би се грижил активно да организира забавления, когато е много изморен.

С тези различия се справяме като се доверяваме на другия, че е прав. Дори в момента да се чувстваме малко насилени от неговите желания, се доверяваме и се съгласяваме, когато единия много държи на нещо. 

Нашата тайна да сме заедно 18 години, не е нещо, което правим активно, а по-скоро това, че си приличаме, че имаме сходен начин на мислене и ценности и разрешаваме различията относително лесно. 

Аз изразявам любовта си към него като се съобразявам с неговите нужди и приоритети, с неща, които за него за важни, въпреки че не са важни за мен. Например с неговото желание вечер да си почива. Времето след вечеря, когато децата са си легнали, е свещено за него. И той не иска да върши никаква работа тогава, не иска дори да решаваме какво трябва да се купува или прави, това го натоварва. И аз се опитвам да се съобразявам с това, защото явно му е важно, въпреки че за мен е много чуждо. 

Показвам му любовта си и като се опитвам да го изкарам от сивото ежедневие – като се наглася, като флиртувам с него, като му се усмихвам. 
Той много обича да го галя по гърба и аз често сядам до него, мълчаливо, знам, че не обича много разговорите, и го галя по гърба. Това създава много приятна атмосфера.

Той показва любовта си към мен като ми готви неща, които знае, че обичам. Купува ми цветя, угажда ми. Като спомена, че искам нещо, той купува най-хубавото и най-скъпото, въпреки че не съм го поискала. Поддържа ме и по отношение на възпитанието на децата, въпреки че понякога не е съгласен с мен. Аз може би съм малко по-строга от необходимото. И пред децата той ме поддържа, не ми противоречи пред тях.

Необвързаните, които искат да създадат семейство, бих посъветвала да се огледат наоколо. Да се вгледат в мъжете/жените, които познават, защото с тях вече имат нещо общо, имат допирни точки, нещо, което ги свързва – работа, училище, интереси, приятели и познати, занимания, и т.н. 

Вярвам, че успешната връзка се базира на сходства – на сходни ценности, сходно образование, близък социален статус, общи интереси. Затова смятам, че подходящия партньор за тях може да е вече в техния социален кръг и те да не го забелязват или разпознават.

На обвързаните, които искат да съхранят любовта в отношенията си, бих препоръчала да се абстрахират от трудностите и от сивото ежедневие и да се сетят защо са избрали своя партньор. Да си дадат сметка, че въпреки че може би някои неща у него ги дразнят, те все още го обичат. И да се опитват да забелязват малките неща, които им напомнят за първоначалното влюбване и първоначалното осъзнаване, че този човек им подхожда.

За мен любовта е комбинация от физическо привличане и одобрение на изборите, които другия прави.  Диана Райхел