Деси и Данчо

Деси и Данчо се запознават като студенти в Софийския университет, когато общи приятели ги канят на купон. Днес, 19 години по-късно и след 17 години семеен живот, те се радват на две прекрасни деца, общ дом, трима домашни любимци и безброй общи спомени.

‘Данчо ме спечели с галантността, щедростта, чувството за хумор и добрината си. Обединиха ни и семействата ни. Произлизаме от еднаква среда, родителите ни са с еднакви професии, дори си приличат като характери и са изградили у нас идентична ценностна система. 

Държахме да сключим брак, защото и двамата сме убедени, че когато човек подпише, той символично приобщава към живота си цялото семейство на партньора си. А и искахме да изградим у децата си чувство за принадлежност към нашите родове. 
Бракът обаче не сложи край на свободата ни, напротив. Аз избрах да запазя фамилията си с намерението да остана същата жена, която бях преди да се оженим. 

С Данчо си приличаме и по отношението ни към работата – всеки се стреми да се развива в своята област. Успехите на единия са и успехи за другия, защото и парите, и кредитите ни са общи.

Повечето ни интереси също са сходни. И двамата обичаме да пътуваме, да спортуваме, да четем, да ходим по културни събития, общуваме с все същата обща приятелска компания, гостуваме ту у родителите на единия, ту у тези на другия, религиозните и политическите ни убеждения са еднакви.

Разбира се, имаме и различия. Данчо обожава старовремски руски песни, аз слушам хардрок. Той предпочита да посещава едни и същи места, към които го тегли носталгията, аз съм откривателка на нови градове и държави. Той обича среднощните срещи с приятели, аз съм по-голяма домошарка. Данчо поддържа форма, като тича самотно из парка, аз предпочитам да ходя на фитнес с куп други жени. 

Различията обаче разпалват любопитството ни към света на другия. Аз научих руски на стари години, за да можем заедно да гледаме любимата му телевизия. Той пък се влюби във Венеция, в която една зима го заведох почти насила. Оттогава се връща там всяка година. Вършим почти всичко заедно, но и всеки си има лични интереси и приятели, за които намира време. 

Най-крепката ни спойка са децата. Дъщеря ни е вече на 16 години, синът ни – на 12. Единодушни сме по почти всички въпроси, свързани с възпитанието им. От малки се отнасяме към тях като към възрастни – даваме им безброй свободи, но им възлагаме и куп отговорности. И двамата споделят повечето ни интереси, но всеки от тях си има и собствени. Щастлива съм, че научиха френски, защото той е важна част от историята и културата на моето семейство. 

Друго нещо, което ме радва, е, че имат здрава връзка с бабите и дядовците си. Те им дават по-различна гледна точка към света, създават у тях чувство за принадлежност, споделят опита и знанията си. 

Още нещо, което ни свързва като двойка, е екстравагантността ни. Странностите ни често изненадват околните, а и самите нас. Но и вливат живец във връзката ни, защото постоянно ни карат да откриваме различни свои лица. 
На някои може да им се вижда екстравагантно, че съжителстваме с два котарака и с врана, но за нас това е съвсем естествено. 

Бих посъветвала хората, които търсят своята сродна душа, да бъдат себе си. Да бъдат максимално искрени и естествени относно външността си, поведението си, убежденията и стремежите си. Само така могат да привлекат човек, който прилича на самите тях. Никога не съм вярвала, че противоположностите се привличат. Напротив – привличат се сходностите. 

Двойките, които искат да съхранят любовта в отношенията си, бих посъветвала същото – да бъдат искрени. Когато нещо не ви харесва в партньора ви, кажете му го. Когато нещо буди възхищение у вас – пак му го кажете. Щом искате да направите нещо, което човекът, когото обичате, не одобрява, го убедете, че въпросното нещо е добро за вас и ще ви направи щастливи. Не е казано, че винаги трябва да вървите в една и съща посока. Търсете обаче допирни точки във възможно най-много области.

И още нещо – никога не се възприемайте като половинката на някого. Любовта не е сглобяване на две половинки, а среща на две пълноценни личности, които искат да бъдат заедно. Превърнете се в човека, в когото бихте се влюбили. Тогава ще намерите и своя идеален партньор. И ще го задържите.’ 
Десислава Митова