Ади и Милен

Ади се запознава с бъдещия си съпруг Милен още в 7-ми клас. Учат в съседни класове и след като Милен се мести в друго училище, остават приятели. Сключват брак едва след като се ражда първата им дъщеря.

‘Милен ме спечели с непринуденото си отношение към всеки и всичко. Милен бе различното момче в училище. В седми клас той разсъждаваше като 20-годишен. Имаше ясна визия за това какъв иска да стане и какво иска да постигне. Но това, което най-много ме впечатли, е, че имаше много мечти, които ясно даваше да се знае, че ще се осъществят. Аз винаги също съм имала много мечти. И голяма част от тях осъществихме заедно.

У Милен ценя най-много неговата щедрост, неговото страхотно чувство за хумор, това, че е разбиращ и подкрепящ баща и съпруг. Той е страхотен приятел. Незаменим приятел!

Милен толкова много ме подкрепя, че, ако не беше той, нито в сватбеното планиране щях да съм пионер, нито с Adi’s Cook & Book щях да се захвана. Милен е много креативен човек, който има неизчерпаемо количество идеи. Аз не съм така креативна, но пък съм добрия изпълнител на тези идеи. Обръщам внимание на детайлите, които той често пропуска. Така се допълваме и в житейски, и в професионален план. Благодарение на Милен съм по-изслушващ човек, по-керативен с годините, по-спокойна съм, по-щедра и разбираща.

Всеки ден имам повод да си кажа „Ади, Ади, щастливка си ти!“ Самият жест, че Милен всяка сутрин ставайки затваря обезателно вратата на спалнята, за да не ме събудят двата ни мопса и за да не ми е шумно, е повод да бъда благодарна. Защото това е жест, който говори, че той мисли за мен – за моя сън, за моето спокойствие, да се наспя добре, за да ми е ползотворен деня.
Всяка вечер Милен поднася чашките с вино на масата, без да му напомням или да го моля.
Той е човекът, който, когато пътуваме, става по-рано и никога не забравя да осигури закуската.
Той е човекът, без когото не мога да си закопчавам щраймерите на ски- обувките, защото никога не ми позволи да го правя. 
Той е човекът, който всяка сутрин ще приседне до мен на леглото, за да ми пожелае спорен и весел ден.
Той е човекът, който всяка вечер ще приседне на леглото, за да ми пожелае лека и изпълнена с хубави сънища нощ.

Имаме две прекрасни момичета. С раждането им нищо съществено не се промени между нас. Даже не бяхме уплашени, че сме твърде млади и ни предстои толкова много, че няма къде да живеем, че времената са трудни и парите малко. Не сме се и замисляли. Обгрижвахме децата си сами, като не преставахме да се образоваме и да работим. Станахме по-отговорни като че ли към живота и успехите си. Защото, когото си сам, отговаряш само за себе си. Но, когато има човек до теб и малчугани, е много важно да бъдеш успешен. И не заради парите, които идват с успеха, а заради личния пример, който е толкова важен за децата. В наши дни сме родители, на които нашите момичета искат да подражават в живота и в професиите. Каква по-голяма благодарност от деца, които искат да приличат на теб. А те не са никак малки вече. Стефани е на 19 и учи в Хага. А Милена е на 14 и е джаз и поп певица. 

Какъв съвет би дала на хората, които търсят своята сродна душа?
‘Всеки човек си има сродна душа. И в ежедневието си често я срещаме, но трудно я виждаме, защото сме ангажирани с множество маловажни неща, които ни пречат. Ежедневието ни е превърнало в коне с капаци. По-далеч от носа си не виждаме. 

И, моля ви, когато срещнете своята сродна душа, не я отхвърляйте само защото не си прибира чорапите или не може да готви. Дайте й шанс да се опознаете, а за чорапите има лек, както за готвенето – готови храни и ресторанти 
Отворете сетивата си. Ама всичките! И ще забележите своята сродна душа още утре.’

Какъв съвет би дала на двойките, които искат да съхранят любовта в отношенията си?
‘Да говорят един след друг – да се изслушват. Да приемат, че компромиса в едно семейство не е срамно нещо, а благоприятен начин на общуване. Едно житейско средство, което притъпява умело кратките препирни. 

Аз не вярвам в максимата, че първо има влюбване, после любов, а след това привикване. Влюбена съм в Милен по начина, по който бях в 7 клас. И до ден днешен, когато чуя кучетата да лаят и ключът да се превърта в ключалката, на сърцето ми става някак си … трудно ми е да го обясня, като при влюбване. Няма привикване в любовта. Напротив, има още по-голямо влюбване. Защото хората се изменят постоянно. 

Ако попитате моите две дъщери ‘Какъв е проблемът на съвременното общество според мама Ади?’, те ще ви отговорят: ‘Липсата на любов!’. И наистина смятам така.’

Ади Цанова, сватбен агент и собственик на Adi’s Cook & Book